13.09.2014 г.

Diy Tassel Curtain

Събота - хубав ден за малко направи си сам - перде с пискюли. Това е един много лесен и занимателен проект, който може да промените за различна задача не само за пердета (одеала, шалове, възглавници и куп други). Имате нужда от съвсем малко неща: хубава прежда, ножици, конец с игла и малко време + търпение за шиенето.
Saturday - nice day to make some diy projects - curtain with tassels. This is a very easy and enjoyable project and you can change it to a different task not only for the curtains (blankets, scarves, pillows and a lot of others projects). You will need a few things: a good yarn, scissors, needle and thread with little time + patience for the sewing.

11.09.2014 г.

Bio cosmetics from ZOYA

Отне ми доста време преди да направя първата си поръчка от био магазин Зоя. Знам за съществуването му от моята кумица, която е много на ти с био продуктите и храните и здравословните неща. Питах се дълго време защо не съм си поръчвала все още нищо от този прекрасен магазин, да не говорим, че преди няколко години беше трудно да намираш въобще био козметика. Взех си три продукта, които си бях харесала от поне половин година, единият е крема на pure nuff stuff с ванилия и роза, две биоразградими четки за зъби за двама ни със съпруга (+ това са антибактериални и самопочистващи) и органична вода от маточина. Ще напиша малко повече подробности под всеки един продукт (извадка инфото на магазин zoya.bg). Като бонус ми бяха мушнали и едно чайче на което много се зарадвах. Доставката беше супер бърза, поръчката ми беше обработена веднага и още на следващия ден сутринта получих смс.

10.09.2014 г.

do I have to

do I have to struggle or to fight
do I have to obey most of my day
do I have to be look alike or to be myself
do I have to buy or to live without any lie
do I have to watch those ghost of shady people
do I have to be or not to be
do I have to live this soulless life or to be a monk of my own
do I have to want then hate myself
do I have to stay uncharted forever
do I have to control my hunger for many thoughts I have
do I have to consume this world like this
do I have to be a robot not only for a day
do I have to eat rubbish words and food
do I have to believe in my words

8.09.2014 г.

Homemade Лютеница Recipe

Реших да споделя една много лесна и семпла рецепта за домашна лютеница. Повечето рецепти са с моркови и патладжан, но аз лично мисля че точно пипера и доматите трябва да са основните съставки за истинската лютеница.

ПРОДУКТИ ЗА 6 бурканчета (370мл.)
4 кг. добре узрели домати, 3 килограма (общо) зелени и червени чушки, 2 супени лъжици морска сол, щипка захар, 5-6 скилиди чесън, връзка магданоз, 150мл. олио;
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Аз използвам фурна, като преди това я загрявам на максимална температура, върху тава поставям хартия за печене и нареждам измитите чушки. Поставям тавата в най-горна позиция (методът, който установих като най-лесен и бърз, а след това се белят много лесно). Когато са готови от едната страна ги обръщам и след това ги слагам в купа с капак за да се задушат. Докато чушките се пекат може да използвате времето да обелите измитите домати. Има два начина за по-лесно белене: 1 - да се потопят в гореща вода за кратко и 2 - да ги обтриете с нож като леко натискате домата;
П.С почиствате доматите от всякакви натъртвания.
Когато всичко е готово, чушките се обелват, магданоза се нарязва на ситно, скилидките чесън също се нарязват, но на по-едро, приготвяте солта, захарта и олиото и се заемате с мелене на продуктите. Аз използвам мултифункционален кухненски робот, който е от типа на блендер с 2 ножа в дъното на голяма купа, можете да използвате от старите мелачки (когато правихме лютеница с баба използвахме такава), но е много по-трудоемко и отнема повече време. С робота ще ви трябват около 1-2 минути пасиране и всичко е готово. В дълбок съд поставяте доматеното пюре и го оставяте да изври. Докато ври можете с черпак да отнемате воднистата, част за да може по-бързо да се сгъсти. След като доматите са готови изсипвате чушките, добавяте сол, олио и щипка захар. Сместа се разбърква добре и се оставя на слаб огън да се "пържи" като се бърка често до пълно сгъстяване, след това се спира котлона и се добавя магданоза и чесъна. Оставяте всичко да изстине малко и пълните бурканчетата. Стерилизират се 20мин. и след това се обръщат с капачката на долу.
Bon appétit!

4.09.2014 г.

Chocolate riddle


           Шоколадовите бисквитки бяха вкусни и седяха апетитно на масата, Дара обаче не изпитваше изкушение да посегне към тях. Те не можеха да я накарат да си вземе, нито успяваха да прокарат и малка надежда за изкушение в обзетата и от дълбоки разсъждения мисъл. Думите които често използваше за да създава идеята за живота около себе си често включваха елементарни предмети или неща които просто и се мяркаха пред очите. Можеше от няколко на вид прости и обикновени предмети да създаде низ от мрежа, история в главата си която винаги беше по някакъв начин дълбока и логична. „Да имаше начин да записвам мислите си с магнетофон, (изобретен телекинетичен магнетофон), така нямаше да губя моментните искрици на нервните импулси създаващи сцени огромни и невъзможно свръх големи за обикновения човевшки инстинкт да поглъща информацията зрително, слухово и физически.”
            Дара си беше един дар от природата, може би твърде вглъбена, но повечето същества от нейния вид бяха такива, светът се развиваше не извън нея, а вътре на скрито и тихо, където тя имаше контрол на собствените си дела и съзидания.
            - „Шоколадови бисквитки, играят хоро, хванати за ръце, телата им се разтапят в шоколадова каша и царските им прилични дрехи остават локвени отпечатъци от удоволствие. Детските пръсти размазват топлия и мек шоколад, докато бисквитките търсят начин как да прикрият оголените си хрупкащи тела.”
            Погледът на детето седящо до Дара беше искрено овладял същността на мислите и и просто проектираше нейния филм в реалността, ръцете му газеха в купичката с изкушение и сякаш детето не изпитваше удоволствие от хапването им а по-скоро от това да омаже всичко в какаови отпечатъци. Всеки имаше свои собствен уникален отпечатък, като тебе втори няма, ти си един единствен и точно това караше всеки човек да иска да бъде един единствен, различен от останалите, но не разбираше, че всичко това беше безнадеждно. Дара мислеше, че не е една едничка особена и различна, че всеки беше като нея, но календара разместваше събитията в животите на всички толкова много, че те никога не можеха да съвпаднат за да бъдат в идеалния унисон.
            Можеше да нареждаш човешкия riddle безкрайно и никога да не можеш да подредиш всичко в правилния ред, но точно това бе чара, да не можеш, да искаш, да гониш, да се надяваш, че някога това би могло да се случи или да си толкова близо, но и толкова далеч. "Не можеш да го наредиш. Това невъзможното шоколадово изкушение, преминаващо през пръстите на едно дете."