3.07.2015 г.

Йо

*** *** ***
Моята мечта възкръсна. Роди се бял ангел, долетял от безкрайната вселена. Тя е саундтракът на живота ми. Нежна мелодия изсвирена от пианото на душата ми. Аз се сливам с нейните тонове които бавно ме разграждат във вечността. Тя е съвършенство, истина, любов, красота носеща природата и мъдростта в себе си. Днес я милвам докато заспива, а прекрасните и очи слушат гласът ми. Потреперващ от чувствата катерещи се по гърлото. Тя знае че сме били и преди заедно, знае защото аз и го казах. Някой ми я бе отнел! Това говори моята душа и знам че е било така. Сега сме заедно, отново заедно и този път сме едно. Тя е моят плаж, моето късче рай, приютило ме в себе си. Тя е ехото на душата ми. Тя е саундтракът на живота ми. Тя е Йо.

19.06.2015 г.

Когато светът ти се промени

Понякога всичко започва по трудния начин, НО този от горе винаги ни води по най-добрия път за нас. Три месеца минаха, като миг неусетно и сега откривам колко чар има в това да бъдеш родител и да променяш света и себе си заради някой друг. Истината е че е ужасно трудно да превключиш за един миг от това да сте двама в това да сте трима. Мислех, че съм се подготвила за всичко, четенето съветите от други майки, но нищо не беше така както по приказките. След като дълго време се тревожех как ще родя накрая онзи от горе ми показа :) Първите дни в родилното бяха кошмарни, защото се борех със себе си да кърмя или да се откажа толкова рано, защото болката беше трудна за преглъщане. Плачещото до мен същество ме подтикваше към тези мисли, че нямам кърма и детето ми гладува. Аз си скубех косите през тези пет дена прекарани в родилния дом, изпълнени с липсата на какъвто и да е сън, със сълзите на невръстното ми бебе и болката която изпитваше душата ми да гледайки как страда. Казвах си защо не се получава, защо не мога като другата майка която беше с мен? Тя имаше кърма, колко много кърма, а аз седях и завиждах на тялото и което при същите обстоятелства като мен можеше да задоволи нуждите на бебчето си.  Сега се смея, какъв детски акъл съм имала, как ми е минало през главата да се отказвам преди да опитам! Да смея се защото не помня колко ме е боляло, кога е спряло да ме боли, защото сега само си мечтая да сложа на гърда дъщеря си и да слушам как премлясква и се унася в сън, а аз да я гледам, милвам и да си поплаквам докато е още толкова малка и прекрасна.
Всичко е трудно когато искаш да си мама, но дори и тези моменти са като сладко-кисело преживяване и не са непреодолими, невъзможни и непостижими. Бъдещи мамчета борете се имате най-големия стимул в живота си това което расте вътре във вас. Заради него ще станете веднага след като родите дали нормално или със секцио, няма да има болка която да ви спре да се грижите от първия му дъх на тази земя и няма да усетите как всичко ще се подреди по най-прекрасния начин за вас. Не се плашете от нищо сърцето ще ви води и любовта.
Първият месец е тежък, тогава няма сън, но ако сте от щастливите малцина мами и бебчо спи и папка само викайте Ура! През този месец започват и коликите и нагаждането един към друг, режима на бебчо е разтегливо понятие, може да имате постоянно главоболие, проблеми със заспиването, нервни кризи и куп забавни неща. Вече няма АЗ има МАМА и мама трябва да забрави за малко личното време и да свикне с новата си роля. Е тя не е толкова различна особено ако си имаш мъж който е като малко дете и вечно си го обгрижвал. Има такъв синдром и реално това е мини тренировъчен лагер за жената :) 
Промените: липсата на сън беше номер едно като цяло. Малкото ми зверче плачеш ужасно от коликите, хапваше вяло и трябваше през цялото време да се щипем и подсещаме да папкаме. Когато спеше вечер издаваше звуци като от филм на ужасите, аз бях силно недоспала още от преди раждането + времето в родилния дом и мозъкът ми беше като центрофуга. Постоянно четях, нормално ли е това, а онова а защо сега не спи, защо плаче след като е нахранена... Малкото време което ми оставяше за сън аз въртях мисли в главата си и не спях. Така се стигна до решението, хомеопат. След дълго ровене и опит да се въведа в ред, ще кажа че капките на д-р. Бах (рескю ремиди) + чай лека нощ и известно време за асимилиране на коренната промяна се оправих. Имаше дни в които седях сама с ревящото и не спящо маймунче и ми минаваха мисли как ще остана така в това състояние и никога повече няма да мога да спя. Ето че след като минаха 40-те дена нещо се промени в детенцето ми. Майка и взе да прави всичко възможно (неинвазивно) за справяне с коликите и ден след ден борба, ТЯ започна да ми се усмихва, да гука, да ми се радва, да спи по-добре и за финал, намали вечерните звуци и вече може да се спи. 
Съвети: ако има баба под ръка не отказвайте помощ, ще ви трябва такава в първите месеци, тялото ви ще се бори както и психиката за старото статукво. Вземайте смени с таткото,той да спи при бебчо и да ви вика за хранене и после вие да го сменяте, така поне два пъти по три часа за да поспите една доза 6 часа; През деня ако спинка бебчо спете и вие, моето диване спи по 20-30 мин., а докато се унеса трябва да ставам за това рядко спя през деня. За коликите и съня през деня понякога ми помагаше спането корем по корем (минете през тоалетната преди това), имаше дни когато спеше по час два върху мен и аз се унасях в лек сън през това време; бебетата се чувстват спокойни когато има режим и знаят какво след какво следва; през деня шумете дали с музика или телевизия дори когато се преспивате или заспи оставите да шуми, повечето бебковци се успокояват от шума (все пак са слушали 9 месеца звуците на тялото ни) , а вечер се преспивайте на тъмно, тихо и след известен период от време бебчо ще започне да разграничава двете части от деня и за вас ще е по-лесно за напред; при силни колики на нас ни помагаше, гушкане и пуснат сешоар, след като отказваше дълго време биберон и след няколко смени на различни биберони накрая уцелихме какво и харесва и спряхме сешоара от употреба;
За финал ще си кажа хубаво е да си МАМА и сутрин да видиш как се будят най сладките очи на света, да видиш усмивката грееща от лицето на детенцето ти, да гледаш как расте и опознава света и покрай това да имаш най-големия шанс отново да бъдеш дете за няколко години <3

25.05.2015 г.

Stealing time for Mom

Малкото ни  момиче расте и ето че мама намери малко време да се върне поне за малко в блогът си и да седне да напише 1-2 реда, че и дори да се поглези малко. Това е толкова трудно когато си мама, но е важно за самочувствието и усещането което ти дават дори едни малки глезотии като тези. Нямам много време за това ви праскам по една сладка усмивка и бързо влизам в обяснителната част.
1. Шампоанче на garnier fructis repair and shine 3 (с три вида масла) хареса ми ароматът му, като цяло не бях купувала от много време нещо различно за косата си от любимия ми шампоан на nivea dimond volume. Шампоана обещава пълно възстановяване на много изтощена коса, подхранване, хидратация и разбира се много блясък :-)
2. Маска за коса garnier fructis goodbye damage, отново носът ме подкани да я закупя, както и един спомен за една тяхна маска която единствено успяваше да покори рунтавата ми коса. За съжаление вече я няма на пазара :( Маската съдържа керапил и маслен екстракт от плод амла. От самото си име става ясно каква е функцията и като се надявам да получа малко приглаждане, както и да дам един добър старт на косата си за идващите жеги;
Да не забравя да спомена че в момента продуктите на garnier са на специални цени до края на май (ако не се лъжа)!  

29.03.2015 г.

Имало едно време ... една мечта превърлана се в реалност

Скъпи читатели и последователи, ето дойде денят в който намирам време, сили и кураж да ви пиша за това как преди месец и половина се роди едно малко същество, чакано толкова време и преобърнало изцяло живота ни. Мина много време в което не бях писала и има ГОЛЯМА причина за това - Йоана. Така кръстихме малкото ни момиче, което с всеки един изминал ден претърпява метаморфоза и ме кара да мисля, че всичко е като на сън. Прекрасен сън, дори и да ми липсва съня и да ходя като сомнамбул в мига в който тя ми се усмихне и видя сладкото и личице забравям за всичко и искам да бъда постоянно до нея и да я гледам без да затварям очи.

17.12.2014 г.

Дни преди Коледа

Какво искаме за Коледа, какво си пожелаваме тайничко преди да настъпи този прекрасен семеен празник. Всеки си прави списък с желаните подаръци и покрай цялото приготовление и чакане телата и душите ни треперят броейки дните до Рождеството Христово. Но ето че аз си мисля за други неща, не че не обичам Коледа, но за мен истинските Коледи те първа предстоят и няма да са нито като тези от детските ми спомени нито като тези които споделям с любимия човек.
Тази година за мен е различна, променена и празникът ще бъде неусетно преминат в очакване на истинската Коледа, която ще настъпи по-късно. Пожелаваме си материални подаръци и пожелания за здраве, но единственото което като никоя друга година желая и което аз си пожелавам е малкото ми момиче да е в обятията ми и да не мигам нито веднъж за да не изгубя цялото време в което тя ще расте и ще ни променя. Чувствам се в безвремие, понякога се щипя за да проверя дали всичко това е реалност или просто сънувам. Не мога да откъсна мисли от живота, който ни предстои, за борбите, страховете, за това че ще се променим и въпреки всичко знам, че ние ще бъдем същите каквито сме били до сега, но по-щастливи и още по-отговорни пред този който ни дава зрънцето щастие и очаква да го заслужим на 100%. Коледа е обещание, за душите които всяка година поливат надеждата с капки сълзи дали от радост или тъга и се надяват да покълне доброто от там и да започнем всичко преродени отначало с нови сили и пречистени души.
Като деца ние очакваме така желаните подаръци, като възрастни очакваме нещо друго, нещо което не е опаковано в прекрасна хартия с най-голямата панделка на света. Гледам и чета как всеки си пожелава нещо материално и понякога си мисля че преди години съм била същия този човек и явно е трябвало да се случи това което ми се случи за да започна да разбирам колко непълноценно съм минала през всичките тези години (Коледи), копнееща за дребни придобивки носещи ми точно 20 минутна радост след което всичко е било отново както преди. Апетита за щастието което ни предлага сегашния живот е една екстремна глътка адреналин, която ни освежава точно толкова колкото да засили гладът ни за още една доза и още една... Искаме все повече и забравяме за това, че ние си имаме всичко от което се нуждаем и то е пред очите ни.
Пожелавам на всички да бъдат сърцата ви пълни от любов, лицата ви озарени от усмивки, а очите ви да искрят от всичките прекрасни моменти които ще преживеете. Бъдете здрави и умната :-)